Лобното място на Game скептицизма

image description

Лобното място на Game скептицизма

  • Casanova
  • 116

Когато за първи път започнах да чета гейм-литература (предимно блогове, подобни на Casanova), бях в изключително объркано положение. Мислех си, че разбирам как се случват нещата в живота, но щом започнах да правя наистина честен самоанализ, трябваше да се съглася с факта, че имам солидни дефицити, що се отнася до взаимоотношенията ми с жените и в частност - превръщането им в интимни такива в универсална среда (независимо от позицията ми в текущия социален кръг). Признаването на този факт не е лесна работа за никой мъж, особено ако имате високо самомнение (или гигантско пулсиращо его), както в моя случай. Никога не съм страдал от липса на женско присъствие около мен, но поради факта, че прекарах голяма част от 20-те си години в дълги връзки с жени, на които попадам случайно, предимно покрай познанства от социалния ми кръг, както и до известна степен - поради не особено привлекателната ми външност през тази част от живота ми, опитът ми в отношенията с жените беше по-скоро лимитиран. Хипер-екстровертираността и чувството ми за хумор винаги са компенсирали стабилно и са ми помагали да се сближавам с хората около мен, но въпреки това, когато опреше до това да имам тези мацки, които искам, тогава, когато ги искам, някак все не се получаваше. Поглеждайки назад, 10% от случаите просто си падах по жени, които не ме харесват в този момент. В останалите 90%, шубето да не ме отхвърлят ме набутваше право във френдзоната, откъдето както знаем се връщат по-малко хора отколкото от разходка с мутри из врачанските пещери. 

Забързваме лентата към наши дни. Лондон, град с над 10 милиона души население, една от столиците на света, милиони човеци от всички краища на планетата и изключително изобилие от всякакви мадами. Тук обаче обичайните ми действия удариха на камък - нямах солиден социален кръг извън работата, където позицията ми не позволяваше много своеволия, или поне така си мислех тогава. Живеех в хубав район, но без динамичен нощен живот или близки приятели наоколо.  След известно време четене на теория и тъпчене на едно място, установих, че имам най-голям шанс да срещам относително привлекателни жени е единствено чрез бутафорна комбинация от онлайн-дейтинг и излизане по клубове, където има жени. По това време все още не бях убеден, че наличието на Game е важна предпоставка за успешни отношения с другия пол и по-скоро излизах с идеята, че ще опровергая онлайн-гурутата, които говорят фантасмагории за очен контакт, “кино” и “last minute resistance”, сякаш наистина съществуваха или бяха от значение в истинския свят. 

Уа-уа-уа, колко е различно положението в английските клубове от нашенските. За разлика от София, където местата в общи линии се делят на такива за забавление и такива за показване (виж повече в Top 10 Sofia Night Clubs), в Лондон има 100-ци видове и подвидове. За отрицателно време обаче ти става ясно, че ако нямаш статуса или бюджета, за да си позволиш гъзарските нощни клубове, свикнали на клиентела от арабски шейхове и корейски бизнесмени, пръскащи по 25 хиляди паунда за бутилка шампанско, тогава трябва да се насочиш към по-обикновените английски клубове/дупки из райони като Soho, ShoreDitch, Clapham и тн. Колко голямо беше учудването ми, когато за първи път с очите си видях това, от което толкова онлайн-блогъри, занимаващи се с гейм се оплакват - орда от хипер-настървени, every-man-for-himself млади мъже, безмилостно налитайки с всичко, което имат на абсолютно всяка мацка, която влезе в заведението. Дори и възпълнички жени, отдавна минали най-добрите си години, получаваха по 3-4 предложения от приемливо изглеждащи пичаги още докато се редят да влезнат в клуба, а вътре в заведенията като че се играеше някаква извратена форма на “римски столове”, при която купчина мъже и жени се поклащат на дансинга и при всяка смяна на музиката почти всички двойки се разреждат, в търсене на нещо “по-добро”. Колко странно различно беше от атмосферата на нощните клубове в София, Манила и дори повечето места в малки градчета в Германия - където в основата на вечерта е пиенето на маса или бар с хора, които познаваш и като всички са достатъчно на градус, се почват пиянски убеждавания за среднощно гости. У дома по-пълничките или непривлекателни момичета обикновено са толкова благодарни на всяка проява на внимание, че от теб се иска само да си там. Е, тук не беше така и при отсъствието своеобразната въздушна възглавница на приятелския и социален кръг, трябваше да се действа по различен начин. 

Естествено, много по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Излишно е да споменавам, че моят първоначален план - да си седя с питиенцето някъде отстрани и да се надявам, че някоя сладурана ше дойде да ме пита що седя сам и дали не искам да ми направи свирка - беше разбит на пух и прах още с първото ми излизане. Фактът, че почти всички пичаги в заведенията бяха млади, мега напомпани, добре облечени и поне видимо - не по-бедни от мен прецака и backup-плана ми - да се въртя около бара и да предлагам питиета на всяка жена, която наближи, с надеждата да я подкупя за вниманието й. Истината ме тресна със зашеметяващ ефект - ако човек иска да бъда успешен в тази среда, то неминуемо трябва да качи нивото. Във всички аспекти - външен вид, стил, кураж, кинти. Само и единствено тогава можеш да се съревновава на равни начала за апетитните хапки, щъкащи насам-натам и оглеждащи се на мръвка, но поддаващи единствено на най-упоритата и добре изглеждаща такава. Бруталността на действителността, в която, за да спиш с мадами, които поне малко те привличат, трябва да се превърнеш в някаква съвременна карикатура на Джони Браво, все още кънти в съзнанието ми. Какво стана с добрите години, когато просто с бутилка уиски за 50 евро можеше да привлечеш момичета от Силистра за минет на задната седалка на колата. Спрях се на момента. Имаше ли реални доказателства за поне един случай, в който момичета са си тръгнали с някого от заведение, само защото някой си е купил бутилка? Нямаше. Просто ми беше изгодно да си мисля, че е възможно, защото така само трябваше само да си пия цяла вечер и да не предприема нищо, с което да излезна от комфорт-зоната си. Истината е, че бутилката сама няма да отиде до съседната маса и да заговори мацката, която желаеш. Нито ще я пипа, ще танцува с нея, ще сладкодумничи на ушето, ще я натисне на най-близката колона и ще й бръкне под полата. Това трябва да направиш сам или да се прибереш вкъщи, да лъскаш и да плачеш. Нещо, което по мои наблюдения 90% от българските мъже извън сериозна връзка продължават да практикуват всеки уикенд, тъй като липсата на умения за запознаване и изграждане на връзки с нови жени ги поставя в патовата ситуация между ПорнХъб и Лъвов мост.

Някои ще оспорят, че винаги има и вариант да си хванеш мацка със същото или значително по-ниско SMV (Sexual Market Value) от теб, но ако ти си в долната половина на таблицата, дори и това няма да е лесно постижение. Онлайн-дейтинга е чудесна алтернатива...до момента, в който си дадеш сметка, че там конкуренцията е още по-жестока, защото средният клуб може да побере 200-250 кренвирша при съотношение кренвирш:жена = 2:1, докато в Tinder те ще са в хиляди, превъзхождащи мацките в съотношение 8-9-10:1, които в Лондон са размити в логистичния кошмар на град с размерите на цялата територия на България, а в София просто представляват свръх-малка бройка мадами.  И в двата случая, ако не покриваш критериите, за това което търсят жените в тази среда (виж повече тук), просто нямаш шансове, а ще става и по-зле поради факторите описани тук. Или те са толкова ограничени, че със същия успех може да се разхождаш с развят член по улиците и да се надяваш, че някоя мацка ще се спъне пред теб и ще си го наниже. Убеждението ми, че просто трябва да си добър човек, със стабилна работа и чувство за хумор, мил и грижовен, за да си хванеш готини мадами, връзваше все по-малко дикиш в наши дни, особено в град с динамиката на Лондон. Кой може да разбере всичко това от 2-3 снимки или набързо казано “хей” в претъпкан нощен клуб? Кой би бил склонен да инвестира време от забързаното си ежедневие, за да провери какъв човек си, като има толкова много бързи и визуално впечатляващи опции наоколо? Трябва ли човек да се примири, че ще прекара живота си с непривлекателни фригидни жени или платени жрици, вместо в пика на мъжествеността си да се дави в порой от сладки пичета, докато не намери достойната да бъде майка на децата ми? Не, мамка му - тази алтернатива не съществуваше. Ясно беше, че имаше да се свърши много много работа. Но също беше ясно, че успехът тук, щеше да ме направи успешен с жените навсякъде по света. Така започна пътеката на самоусъвършенстването ми, към която можеш да прибавиш още 6 солидни причини да научиш Game!


Please log in to read the second part

Comments

Leave your comments