Casanova
По време на предпоследната среща на RSD-групата в България, една от дискутираните теми бе за егото и последствията от развитието му върху отношенията с другия пол и живота като цяло. В резултат на забиването на редица мадами последните няколко месеца, установих че при мен егото определено си казва думата при контактите ми с нови жени. Положителната страна е, че редовно излизам с доволно количество нови мацки, повечето от които са едновременно привлекателни на външен вид и имат какво да предложат като интелектуален потенциал и общи интереси. От друга страна обаче, срещите ми рядко протичат по внимателно планираната формула от лятото и периода на завръщането ми в България – вечеря в ресторант -> барче -> клуб-> вкъщи, което се отразява негативно на това с каква част в крайна сметка правим секс (или технически казано на Return of Investment-а ми или ROI от време и ресурси). В същото време, интензитета ми на излизане и трупане на нови контакти и потенциални попълнения за харема не се е променил по никакъв начин (мин. 3 излизания седмично), така че разликите би следвало да идват от другот място.
Размишлявайки внимателно по въпроса, стигнах до следните изводи, повечето от които вярвам, че редица мъже, активно занимаващи се с изкуството на съблазняване, рано или късно изпитват на свой гръб:
Натрупване на его – след като си свалил успешно няколко мацки, които влизат в категорията на „страшни пички“ по твоите разбирания в съчетание на развиване на желания външен вид(в моя случай – изчистено, но доволно напомпано мускулесто тяло), временно придобиваш усещането, че ти си някакъв нов вид пимп-бог, комуто всяка следваща жена е длъжна да се поклони, да се закара до тях по най-бързия начин, да си разтвори краката и да изкрещи „обладай ме, варварино“ или нещо от тоя сорт. В резултат, поведението ти към жените също става подобно – approach-ваш по-малко, по-рядко и по-нецеленасочено, намираш кусури у почти всички мацки веднага, щото примерно циците им не са големи като на тая от предишната вечер, или имат бенка на ръката или 2-3 килца повече по баджачетата, отколкото някоя друга, с която си бил. Чувството им за хумор може да не ти допадне, да те ядоса някоя диалектна фраза или въобще – неща, които преди се игнорираха почти мигновено в името на по-висша цел, напоследък често се оказват dealbreaker-и. Почваш да приемаш отказите лично и да ти влияят на настроението далеч по-дълго, отколкото в началото, когато знаеш, че отказът е най-вероятният резултат и всяко успешно заговаряне и размяна на контакти е мини-успех. Излъчването ти също става като на човек, който е покорил женския Веневерест по елече и чехли тип прашка, което макар и да върши работа за по-неопитни мадами с ниско самочувствие, е по-вероятно да има отрицателен ефект върху всички останали, които вече са били треснати от един-двама player-а в живота си и са далеч по-предпазливи в избора си. Напоследък даже се улавям, че вече не практикувам дори базови неща като поглеждането на мадамата право в очите, преди да я заговоря. Крайните резултати са доста повече бързи, директни откази от обичайното, фокусиране върху спомагателни средства (приятели, алкохол) вместо върху мадамите наоколо, дори няколко учудващо несполучливи срещи, каквито човек не би очаквал, след като е минал през стотици такива.
Наличието на main chick – след като за пръв път, откакто станах пристрастен към game-ването, поддържам по-дългосрочни контакти с жена от няколко месеца (2-3 виждания седмично, пътешествия заедно, няколко нива по-съществена близост), установих че това също оказва роля в успеваемостта ми на няколко нива – хем потребността ми от секс е драстично понижена, поради по-ниското съдържание на тестостерон в организма, хем го има ефектът на „сигурното“ – ясното съзнание, че е въпрос на един телефонен разговор, за да си гарантирам страстен див секс. Двете вкупом определено влияят демотивиращо да ловуваш тонове нови жени по заведенията или да толерираш глупави номерца, за да се намъкнеш в гащичките им. Не че не продължих да го правя и да спя и с нови мацки, но процентното съотношение между тези, с които се запознавам и излизам, спрямо тези, с които стигаме до леглото, спадна значително – просто защото вече рядко се докарвам до същото зажадняло за секс и женска плът животно, а ако се стигне до там, е прекалено лесно да се обадя на основната мадама и да не излезнем 2 дни от вкъщи. Установих, че ако искам да продължавам да имам main chick, трябва да се фокусирам върху максимум една или две нови по същото време и да оставя On hold всички останали,защото в противен случай се стига до третото явление.
Излишен attention-whoring – отново тясно свързано с егото, но различно проявление. Когато аз започвах да се занимавам с game, в началото просто исках да натрупам максимален опит от запознанства с колкото се може повече жени. Впоследствие, с вдигането на нивата, вече исках да правя секс с максимална бройка от тях. Следващата стъпка беше да имам най-готините и възбуждащи ме жени, до които имам достъп. Постигайки успехи по собствени стандарти във всяка от тях, благодарение на волско упорство, приоретизиране на усъвършенстването в изкуството на съблазняване, телосложението и ресурсите ми, в един момент установих, че съм стигнал до етап, в който набирането на жени около мен е чиста проба алчност и гъделичкане на самолюбието ми. Докато в началото често ходех от заведение на заведение, заговарях 6-7-8 мацки на вечер, за да натрупам контакти които да доведат до някое и друго чукане, с времето сексът постепенно спря да бъде същият солиден мотиватор за мен.
Моментът, в който установиш, че изпитваш сходно удоволствие между това да си чатиш с 3-4 мадами едновременно и да си натикаш еднооката змия в утробата им, е моментът, в който осъзнаваш, че фокусът ти се е променил от задоволяване на чисто физиологическите ти потребности за общуване, хубав, редовен секс и емоционална близост, върху изкуствено създадената потребност от нарастващо като интензитет, количество и качество внимание от другия пол, на всяка цена. По-задълбочени разсъждения относно „курвуването“ за внимание и ролята на социалните медии са описани тук, но като цяло – границата между желанието да максимизираш качеството на сексуалните си партньорки и чиста проба подхраването на мозъка с все по-големи дози допамин, целящи поддържане на илюзията (или самомнението) за атрактивност, може лесно да бъде прекрачена, особено ако не се занимаваш с Game от дълго време и постигнеш преждевременно бързи резултати.
Според мен това е и в основата на причината множество Pick-up artists да преминат постепенно към сфери като life coaching & overall self-development – хем удовлетворението, което получаваш от балансиране на развитието ти във всички сфери от живота ти обикновено е многократно по-голямо, отколкото преекспонирането на една от тях (в случая, сексуалния ти живот), хем натрупаният опит търси отдушник – било под формата на помагане на други, имащи същите цели и мироглед като теб, или чрез разпростирането на научените принципи върху други неща, които имат стойност за теб в момента – кинти, пътувания,контакти, започване на собствен бизнес и т.н. Нашият човек Казанова го е разбирал много добре – макар и известен главно като неустоим любовник и съблазнител, той е бил сред малкото свои съвременници, успели да живеят из цяла Европа, винаги обграждащи се с високопоставени и заможни ментори, приятели и патрони, говорещи свободно езиците на всяка от страните, в които живеят и натрупали състояния, без да имат съответния произход или наследство. В общи линии, все неща които множество мъже в наши дни считат за изключително стойностни и важни аспекти от живота си.
Разбира се, горните фактори са основните, чието влияние се намира изцяло под твой контрол и имаш възможността да им влияеш, поне до известна степен. Егото примерно може да се излекува чрез самовнушение и консултации със специалисти, наличието на main chick– с прекратяване на отношенията или калибриране на бройката допълнителни жени (за някои – със започването на сериозна връзка/създаване на семейство, If you fancy), а attention-whoring-a – с временна пауза от нощни заведения, социални медии, сайтове за запознанства и месинджъри. Освен тях, естествено много други фактори като късмет и ситуационна вариация могат да изиграят роля за резултатите и целите ти, но това са неща, които както в покера, така и в живота имат значение единствено в краткосрочен план. Понеже обикновено не можеш да им влияеш пряко (или направо – никак), единственият рационален избор остава да фокусираш усилията си върху подобряването на тези, които можеш.