Casanova
Културата на срещите като цяло винаги е била странна за мен, поради факта, че в България тя никога не е била естествено заложена – нашият тип отношения са някак по-скоро стадно-групови, поради което и social circle game е най-успешната форма на запознаване с готини свободни нови жени. На по-млада възраст (в училище) концепцията за поканването на момиче на среща звучеше изключително странно и глуповато, докато едновременно с това американските тийн-комедии ни учат, че е нормално хората да излизат на срещи едва ли не откакто са на по 11. В моите представи, всички двойки около мен винаги се събираха след пиянски забивки по купони, по същия начин се случваше и аз да облажа по някоя мадама от време на време. По-нататък в университета нещата не се промениха особено – големи компании, студентски купони, евтино пиене – лесна рецепта за разврат. След това положението за повечето хора остава подобно, само че в работна среда – накратко е напълно възможно да успееш да се ожениш, без да ти се е налагало да поканиш жена на среща, КЪДЕТО ДА Я СВАЛЯШ. Изключваме ходенето по срещи, след като вече сте се забивали или спали заедно, защото тогава е в общи линии свирен мач.
Поради това не е странно, че се случва да отидеш на среща с мадама, в която преобладава елементът на “абе ние май сме по-скоро приятели, ама ха да видим”. За жалост, ако липсват умения за осъществяване на интимна близост с жените, обикновено с действията си по време на срещата винаги се затвърждава именно това послание, вместо тласкането му в желаната противоположна посока – а именно “никакви приятели не сме, искам да ти го подам в устичката/ да правя сладка любов с теб!” (в зависимост от степента на хлътналост, тъй). Замисляйки се, чак ми става странно – как е възможно да постигаме коренно различни резултати от желаните? Къде бъркаме в точно тези моменти? Окей ли е да избираме някаква “сейф” опция, докато мадамата до нас се чуди дали всъщност не сме си приятели и ако не, защо не показваме интимен интерес? Истината е, че такъв има в изобилие у всички мъже – просто страхът от отхвърляне и неумението да демонстрираме желанията си по невербален път обикновено вземат надмощие над желанията ни за съвкупление. Зат’ва често се пийва и “за кураж”, но понеже живеем на Балканите, пийването за кураж обикновено лесно преминава в дисциплината 800 без мезе. А тогава и да има кураж, сме във възможно най-слабата форма за свалки
Едно от неминуемите умения, които развива Game, е умението за успешно оркестриране на свалката по време на среща. Като е важно да се спомене, че дефиницията за успех постоянно се променя. Човек би си помислил, че след като свикнеш да се срещаш с почти напълно непознати мацки по средно 3 пъти седмично, успяваш да развиеш едва ли не свръхестествени способности за общуване с жени, но това е илюзорна представа до известна степен. Да, елементът на притеснение изчезва почти напълно (никога на 100% апропо) и остава главно смесица от любопитство и въодушевление. Дали ше изглежда като на снимките, дали няма да има ужасен глас или акцент, дали си я спомням добре от клуба – в общи линии тва са ключовите мисли, ако си си свършил работата навреме. От друга страна обаче, т’ва грам не те имунизира от пълни и катастрофални провали, що се отнася до самата среща. Разликата идва най-вече от настройката и конкретните моментни потребности. Когато аз започвах да ходя с непознати мадами по срещи например, в началото винаги имах make it or break it mentality. С други думи, дори и мадамата да не беше кой знае какво, дори и да нямаше чувство за хумор, дори и да казваше неща, които ме дразнят, ултимативната цел беше да прекараме заедно достатъчно време, че да си свали гащичките. В резултат на това голяма процент от срещите ми завършваха в леглото. По това време обаче за мен приоритет беше по-скоро количеството, отколкото качеството на жените, с които съм, тъй като имах чувството, че имам да си наваксам. След като процесът на наваксване мина, изискванията постепенно започнаха да стават все по-високи – и към външния вид, и към самото прекарване заедно. Именно поради това е ключово човек ВИНАГИ да е 100% наясно и честен със себе си, относно желаният резултат. Ако си в състояние “131313131313” (чука ти се, та 2 не видиш), редно е да предприемеш и съответния майндсет. Ако не ти липсват опции и по-скоро търсиш качествени жени, калибрираш бройката срещи и се фокусираш само върху най-готините, но също така приемаш, че ще правиш секс относително по-рядко.
Редно е да спомена и няколко думи за претръпването и как то се отразява на крайните резултати от срещата. Докато срещата с нова жена/мъж за повечето хора е по-скоро нещо ново и необичайно явление в живота, те успяват някак да запазят фалшива гримаса и да се преструват, че човекът отсреща им е интересен, дори когато отдавна са решили, че не искат да имат нищо общо с него/нея. След попадането десетократно в такива ситуации обаче тая работа започва да става значително по-трудна. Поради това и броят “неуспешни” срещи започна да ескалира, достигайки закона за намаляващата възвращаемост – колкото повече срещи си уреждате, с толкова по-малка бройка жени в крайна сметка “сключвате сделката”. Ако мадамата не ме изкефи едновременно с визия, поведение, маниери или нещо друго,, директно се отказвам да преследвам каквото и да е последващо развитие – викам сметката на секундата и пердаша като вятъра. Контрастът с началото е ясен и сигурен сигнал, че е време за промяна в приоритетите.
Пиша това основно защото си спомням как когато започнах да се занимавам с Game и да си уреждам срещи редовно, имах нереалистично високи очаквания. Едва ли не, каквато и да е ситуацията, ако не станат нещата, значи всичко е било провал. Докато тази ментална настройка помага да се мотивирате да спите с мадами, които не ви харесват супер много, истината е, че от по-дългосрочна точка, няма такова нещо. Окей е ако не си паснете. Окей е ако нещо у другия човек ви дразни и не можете да погледнете отвъд него. Окей е да кажете “сори, ама не ме кефиш”. Окей е да си подадете ръце след срещата, да се разделите и да не се видите никога повече. Окей е ако не стигнете до целувка или до леглото, в зависимост от контекста. Всички тези неща са окей, тогава, когато нямате искрено желание да прекарате времето си с другия човек – животът е прекалено кратък, за да си губите времето с хора, които не харесвате. В общи случай езикът на тялото ви така или иначе го издава достатъчно, но понякога притеснението или желанието да спазите някакви измислени социални норми може да ви тласне към противоположни реакции. Да, ще правите по-малко секс и по-рядко. Но за сметка на това всеки път ще е качествено и запомнящо се. Особено ако се срещате с нови мацки достатъчно редовно, ще видите как в паметта ви остават ярки основно готините срещи – тези, на които сте се срещнали за първи път с мадама, с която сте били по-дълго заедно или тези, в които сте си паснали идеално на момента, или пък такива, в които другият човек е бил страшно различен, но не по-малко интересен от вас. Те са и причината цялото упражнение да си заслужава, защото в живота на възрастните поради редица фактори все по-рядко се случва да попадате в среда, в която да има неограничен запас от свободни готини жени. Ерго, когато усетите, че законът за намаляващата възвращамеост почва да действа, това е сигурен белег, че или ви трябва ново предизвикателство (още по-яки мацки) или е време да се дръпнете назад и да намалите темпото, за сметка на увеличаване на качеството. Също като в технологиите – по-висока производителност се получава или с ъпгрейд, или с оптимизация.