Винаги е много интересно, когато човек намери извор на житейски мъдрости в на пръв поглед тривиални дейности от ежедневието. Oтскорошното ми няколкомесечно познанство с аржентинското танго и динамиката в партньорските отношения между мъжа и жената в танца избистриха много ясни концепции, които са също толкова валидни и в живота. Предлагам моя прочит на някои от тях, с уговорката, че все още съм в много начален етап от танцьорската си кариера:

Следи Casanova.BG!
I agree to have my personal information transfered to MailChimp ( more information )
Запиши се в мейл-листата ни и получавай най-новото съдържание от сайта АБСОЛЮТНО БЕЗПЛАТНО.
Без спам. Без излишни глупости. Само стойностни статии по теми, които те вълнуват!
Powered by Optin Forms
  1. Ако мъжът знае какво прави, жената няма как да сбърка

В тангото, всички действия започват от мъжа. Жената единствено реагира на тях. Дори никога да не е правила дадено движение, жената го заучава изключително лесно – нейното тяло просто интуитивно „поддава“ в зависимост от фигурата, която е хрумнала на мъжа. В нейната глава не се въртят мисли за това в коя посока да тръгне, с кой крак да стъпи, как да се завърти – мъжът води и определя всяка от тези стъпки чрез своето тяло, а жената го следва неотлъчно. Ако се стигне до ситуация, в която тя трябва да води, тя няма представа накъде да отиде. А дори и да знае (защото е научила наизуст стъпките на мъжа, да речем), тя няма силата да води. А ако има силата да води мъжа срещу себе си и знае какво да прави, то тя е стигнала до етап, в който има нужда от още по-силен мъж, който да вземе контрола обратно.

Също така е валидно и обратното – когато лидерът е опитен, отпуснат, владее езика на тялото си, усещането за жената е неповторимо. Тя просто може да се отпусне, да се наслаждава на танца с лекота и да дава най-доброто от себе си той никога да не спира. Така както и двамата се чувстват естествено. Тангото е много повече комбинация от увереност и боравене с езика на тялото, отколкото физическо проявление, а пък думи тотално отсъстват (ако се наложи да „казвате“ на партньорката си къде да танцува и какво да прави, you are doing it wrong). Това много съвпада с философията за отношенията между хората, описани по-нашироко в статии като “Gender Roles”.

  1. Силният мъж може да накара жената да му се подчини, дори против волята и интуицията й:  

Тангото е изпълнено с примери за фигури, при които мъжът на практика „принуждава“ жената да изпълни това, което той е наумил. Дори да не е показал ясно, че това е посоката, в която иска да тръгне или дори тя да не е сигурна в точната стъпка, която той си е наумил, силата му, в най-чистата й физическа форма може да я принуди да промени нейната стъпка по начин, който съвпада с неговите намерения. Считам, че това сравнение резонира изключително дълбоко с моментите на промяна у партньорите в дадена връзка – мъжът винаги има избора дали да „застави“ или да „ИЗостави“. Ако неговата посока и приоритети в живота е променят, чрез силата на волята си и (понякога) с демонстрация на физическо превъзходство (коренно различно от директно непровокирано насилие, разбира се), той може да принуди жената да го последва по новия му път. Силният и уверен мъж няма да има проблем нито с концепцията, нито с изпълнението й и ще я доведе до край, независимо от моментни колебания у жената. Един от най-близките ми приятели и до ден-днешен е в 15+годишна връзка с жената до него, крепяща се ЕДИНСТВЕНО и само на неговата увереност, че те са родени един за друг и неговият волеви и физически отказ да приеме друга реалност за даденост.   

  1. Координацията между партньорите е много по-важна, отколкото физическите им дадености

Като човек, който никога не е танцувал през живота си (отвъд „денсенето“ на рапче, хаус или аритмично пиянско полюшване на чалгийка, което предполагам покрива опита на около 95% от мъжете у нас), за мен танците винаги са изглеждали по-скоро като физическо упражнение, а не толкова много като израз на дадена емоция. Дори индивидуалните танци до голяма степен да представляват именно това, при танците по двойка хармонията и координацията като израз на отношенията между двама души са значително по-ключови. Накратко казано – двама души, които имат отлична координация помежду си винаги ще изглеждат в пъти по-впечатляващо от двойка, която прави всички правилни движения, но не е координирана помежду си.  

Във връзките между мъжете и жените нещата стоят много подобно – успешните партньорства често се изграждат не от тези, които изглеждат най-„подходящи“ едни за други или от най-„влюбените“, а от тези, при които комбинацията между хармония в характерите, взаимен физически копнеж и доверие далеч успеят да надмогнат изкушенията на времето.   

 

Поуки от Аржентинското Танго
0.0Overall Score
Reader Rating 0 Votes
%d bloggers like this: