Поуки от Аржентинското Танго

Винаги е много интересно, когато човек намери извор на житейски мъдрости в на пръв поглед тривиални дейности от ежедневието. Oтскорошното ми няколкомесечно познанство с аржентинското танго и динамиката в партньорските отношения между мъжа и жената в танца избистриха много ясни концепции, които са също толкова валидни и в живота. Предлагам моя прочит на някои от тях, с уговорката, че все още съм в много начален етап от танцьорската си кариера:

1. Ако мъжът знае какво прави, жената няма как да сбърка

В тангото, всички действия започват от мъжа. Жената единствено реагира на тях. Дори никога да не е правила дадено движение, жената го заучава изключително лесно – нейното тяло просто интуитивно „поддава“ в зависимост от фигурата, която е хрумнала на мъжа. В нейната глава не се въртят мисли за това в коя посока да тръгне, с кой крак да стъпи, как да се завърти – мъжът води и определя всяка от тези стъпки чрез своето тяло, а жената го следва неотлъчно. Ако се стигне до ситуация, в която тя трябва да води, тя няма представа накъде да отиде. А дори и да знае (защото е научила наизуст стъпките на мъжа, да речем), тя няма силата да води. А ако има силата да води мъжа срещу себе си и знае какво да прави, то тя е стигнала до етап, в който има нужда от още по-силен мъж, който да вземе контрола обратно.

Също така е валидно и обратното – когато лидерът е опитен, отпуснат, владее езика на тялото си, усещането за жената е неповторимо. Тя просто може да се отпусне, да се наслаждава на танца с лекота и да дава най-доброто от себе си той никога да не спира. Така както и двамата се чувстват естествено. Тангото е много повече комбинация от увереност и боравене с езика на тялото, отколкото физическо проявление, а пък думи тотално отсъстват (ако се наложи да „казвате“ на партньорката си къде да танцува и какво да прави, you are doing it wrong). Това много съвпада с философията за отношенията между хората, описани по-нашироко в статии като “Gender Roles”.

2. Силният мъж може да накара жената да му се подчини, дори против волята и интуицията й:  

Тангото е изпълнено с примери за фигури, при които мъжът на практика „принуждава“ жената да изпълни това, което той е наумил. Дори да не е показал ясно, че това е посоката, в която иска да тръгне или дори тя да не е сигурна в точната стъпка, която той си е наумил, силата му, в най-чистата й физическа форма може да я принуди да промени нейната стъпка по начин, който съвпада с неговите намерения. Считам, че това сравнение резонира изключително дълбоко с моментите на промяна у партньорите в дадена връзка – мъжът винаги има избора дали да „застави“ или да „ИЗостави“. Ако неговата посока и приоритети в живота е променят, чрез силата на волята си и (понякога) с демонстрация на физическо превъзходство (коренно различно от директно непровокирано насилие, разбира се), той може да принуди жената да го последва по новия му път. Силният и уверен мъж няма да има проблем нито с концепцията, нито с изпълнението й и ще я доведе до край, независимо от моментни колебания у жената. Един от най-близките ми приятели и до ден-днешен е в 15+годишна връзка с жената до него, крепяща се ЕДИНСТВЕНО и само на неговата увереност, че те са родени един за друг и неговият волеви и физически отказ да приеме друга реалност за даденост.   

3. Координацията между партньорите е много по-важна, отколкото физическите им дадености

Като човек, който никога не е танцувал през живота си (отвъд „денсенето“ на рапче, хаус или аритмично пиянско полюшване на чалгийка, което предполагам покрива опита на около 95% от мъжете у нас), за мен танците винаги са изглеждали по-скоро като физическо упражнение, а не толкова много като израз на дадена емоция. Дори индивидуалните танци до голяма степен да представляват именно това, при танците по двойка хармонията и координацията като израз на отношенията между двама души са значително по-ключови. Накратко казано – двама души, които имат отлична координация помежду си винаги ще изглеждат в пъти по-впечатляващо от двойка, която прави всички правилни движения, но не е координирана помежду си.  

Във връзките между мъжете и жените нещата стоят много подобно – успешните партньорства често се изграждат не от тези, които изглеждат най-„подходящи“ едни за други или от най-„влюбените“, а от тези, при които комбинацията между хармония в характерите, взаимен физически копнеж и доверие далеч успеят да надмогнат изкушенията на времето.