Casanova…продължение от Част 1
Съвсем нормално, покрай алкохола идва и втория фалшив герой на Източна Европа – тютюнопушенето. Двете почти винаги вървят ръка за ръка, което пък от своя страна качва на квадрат трудността на въздържанието от всяко от тях, заедно или поотделно.
Няма да забравя как половината ни клас от гимназията станахме пушачи в общи линии един следобед в 8-ми клас. Преди това повечето от нас палехме от време на време, но по-скоро от “келешлък” и желание да се правим на големи, отколкото от някаква реална зависимост. Отидохме да празнуваме рожден ден на наш съученик в квартално кафене и си взехме бутилка джин (който идваше на цена от порядъка на 3 лв. бутилката, в заведение). Само едно от момичетата пушеше по това време и постепенно след като преполовихме бутилката, всички се изредихме да й пушим от цигарите. Много скоро ни свършиха и трябваше да купим още. В крайна сметка всичките от нас се оказахме с по кутия цигари в ръце, а няколкото бутилки джин, които изпихме създадоха толкова еуфорично настроение, че в рамките на целия срок ходехме почти всяка седмица на групи от по 10-15 души, за да пием от евтиния джин и да пушим цигари във VIP-билярдната им зала. На по-стари години си дадох сметка, че еуфорията от стимулантите и съвместното прекарване е посяла семената на много силна връзка алкохол/цигари и забавление в тийнеджърските ни мозъчета, която в общи линии почти никакви други удоволствия по това време не можеше да изкорени и в резултат повечето от нас останаха пушачи за дълги години напред.
Според официалната статистика у нас 50% от мъжете и 20% от жените или сумарно – грубо казано всеки трети българин пуши сериозно. Последните години изглежда, че закона против тютюнопушенето в заведенията се спазва малко по-сериозно, но въпреки това, в почти всички топ-клубове и барове се пуши, щото това е което иска пазарът и ако не му го дадеш, едва ли хората ще спрат да пушат – по-скоро някой друг ще заеме мястото ти. Не съм сигурен как стои въпросът по държавните и общинските администрации, но спомените ми от студентските години са свързани с лектори, секретарки, нисши и висши функционери пафкащи свободно из аулите, кабинетите или където още се сетиш. Накратко, средата в България (и бая от съседните ни страни апропо) представлява следното:
- Официално функциониращо законодателство против тютюнопушенето, което не се спазва особено много, щото “хората обичат да пушат”;
- Спорадични глоби на неясен принцип, по-скоро провокиращи рекет и протекционизъм, отколкото стимулиращи подкрепа на законодателството;
- Независимо от няколкото покачвания в цените, цигарите все още са масово финансово достъпни за населението, което показва, че икономическата санкция има още накъде да расте;
- Среда, в която непушачите са по-скоро маргинализирани и тютюнопушенето се насърчава като изконно право;
- Колективно разбиране, че пафкането на цигари е “кеф” и нищо друго няма значение;
Годините прекарани в Западна Европа ми показаха, че може да има и друга картина.
- Забрана за пушене във всички заведения или сгради.
- Солидни редовни глоби за всички нарушители.
- Многократно по-високи цени на цигарите (кутия цигари в Англия струват 10-тина паунда примерно).
- Стигма върху пушачите като към хора със слаба воля и нерви.
- И най-важното, колективното умение за деприоретизиране на краткосрочното удоволствие, т.нар. instant gratification (2-3 мин. пушене) за сметка на дългосрочните ползи (здраве, пари, воля, поколение и много други.
Размишлявайки по въпроса, едното от заключенията до които стигнах е, че именно последното е един от най-сериозните фактори за толкова високия процент на хора, зависими от цигарите у нас – недоверието и несигурността в бъдещето, породено от години на бедност и лишения е видимо навсякъде в ежедневието ни дори и през 2018г., което пък от своя страна едновременно стимулира хората да си угаждат с дребни вредни навици и да си “изживеят” своето предварително, щото после и без това не се знае какво предстои. Поне при мен това беше един от най-силните фактори. Животът в чужбина определено промени перспективата ми по въпроса и макар и да отне още дълги години преди да спра цигарите окончателно, този фалшив герой беше развенчан много преди това.
Неслучайно тук не се концентрирам толкова много върху здравословните последици от цигарите. Ясно е, че няма как да са добри, а и статистиката за броя на сърдечно-съдови и пулмологични заболявания у нас е достатъчно красноречива. По-важното защо толкова много хора взимат решението да пушат цигари изначало – и това според мен се корени най-вече в причините изброени по-горе. Много подобно на алкохола – и в доста други страни има проблеми с пушенето, но там никой не го превръща в център на обществения живот и в общи линии има обществен консесус, че е и тъпо, и вредно и усилията са в това как да се елиминира най-ефикасно, а не дали е добре или не – ниво, което у нас като че ли още предстои.
Ще ми бъде интересно да чуя още мнения в коментарите преди другата седмица, когато ще разгледам един от другите фалшиви герои на Източния блок – биткаджийството!