Prove your humanity: 0   +   8   =  

След цигарите и алкохола, биткаджийството и първичната агресивност заемат първостепенно място сред фалшивите герои у нас. Важно е да направя едно уточнение в самото начало – бойните умения и способност за самозащита са важен елемент от самоизграждането на всеки мъж. Те са ключови от праисторически времена (защита на племето от вълци и други племена), били са в основата на всички военни и бойни действия откакто свят светува и в никакъв случай не следва да бъдат пренебрегвани или подценявани. Макар в наши дни да живеем в безпрецедентно по-сигурна среда спрямо дори едно поколение назад, бойните умения винаги могат да влезнат в употреба за защита на семейството или близките ни, в случай на опасност. Също така е ясно, че почти всички мъже прекарали достатъчно време в изучаване на бойни изкуства са научени на достатъчно дисциплина, че да ги използват само в краен случай, при обстоятелства сериозно застрашаващи живота и здравето им.

Следи Casanova.BG!
I agree to have my personal information transfered to MailChimp ( more information )
Стани част от Casanova.BG и получавай най-новото съдържание от сайта АБСОЛЮТНО БЕЗПЛАТНО.
Без спам. Без излишни глупости. Само стойностни статии по теми, които те вълнуват!
Powered by Optin Forms

Дали поради липсата на поле за изява, или поради други обществено-психологически фактори обаче, в България и повечето страни от Източна Европа е на мода друго проявлени на бойните умения – така нареченото “биткаджийство”. Желанието да се сбиеш с някой друг или твоята група да набие другата, просто ей така (обикновено на база някакво различие) е дълбоко залегнала още от детските ни години. Биехме се с децата от другия блок, с децата от другия квартал, после с децата от другия клас (понякога и с тия от нашия), после с тия от другия отбор, докато не станахме възрастни, където бойното поле се пренесе върху тия от другата кола или другата компания.

Понеже както споменах в предишните статии, годините на Прехода в България бяха странни, доста от нас започнаха да участват в мъжките мелета, водещи до сериозни травми на бая по-ранна възраст (около 14-15г.) . Не мога да кажа дали това е по-добре или по-зле от ордата зомбирани смартфон-воини, които се бият в Clash of Clans или други мобилни игри в наши дни, но проблемът идва, когато този тип колективна ментална нагласа се пренесе отвъд тийнейджърските години и пубертета и стане част от идентичността на населението. В такава среда, елементарни спречквания тип засичане с друг автомобил на кръстовище, сбутване при разминаване в клуб, спор със съсед за общи части в коридора и тн. лесно, но тотално ненужно ескалират до физическо насилие, което впоследствие може да има сериозни последствия за здравето и живота на някоя от двете страни.

В България се счита за “мъжко” да отидеш да набиеш някой друг без лична причина, просто щото е педал или циганин, или ей така, щото те дразни. Счита се за проява на героизъм да се съберете 20 човека и да направите на салата трима души, единия от които е спал с гаджето на някой от вас. Страшна мъжественост е да си организирате кютек на кръстовище заради отнето предимство, а бонус точки омраза идват, ако отнелият предимството не е от града, в който се случва събитието. И това дори не е толкова странно. Тези неща се случват навсякъде по света, което показва, че неконтролината агресия в никакъв случай не е чисто балканска или източноевропейска черта. Проблемът е, че в субкултурата или микрообществото на участниците в тези събития, това се превръща в централна тема на разговор и част от идентичността им – или на непобедими биткаджии, или на такива дето са бити, и са трябва да си го върнат, нали, я на тоя дето ги е натупал, я на някой друг. Такива ситуации не са изключения от правилото, в които всички участници осъзнават, че са направили грешка, от която е редно да си вземат поука, а по-скоро стават основа за бъдещи такива прояви.

На всичкото отгоре, много по-често този тип истории или биват масивно разкрасявани, или се редуцират до закани тип “ей тоя ако още един път ме беше напсувал на майка, щеше да види к’во ше стане” – де факто бойното сражение е само във въображението на потенциалните участници в него, докато на практика всеки си е седял в неговото си купе (примерно) и са се псували като каруцари. В това няма нищо мъжко, а в превръщането му в някаква извратена форма на героизъм, още по-малко. Този тип мъжественост в наши дни се определя на професионалните рингове на различни спортове или MMA-боеве в клетка в шампионати тип UFC, One и тн.

Има огромно многообразие от сценарии, в които хората действат първосигнално и е трудно да се прецени еднозначно дали действията им са правилни или грешни. Никой не го и интересува. Важното е менталната нагласа на мъжете да минава отвъд “ти наеш аз кой съм, ей са ше ти счупя главата”, защото оставайки на това елементарно ниво, всякакъв вид по-важни за обществото постижения са невъзможни за осъществяване. Наясно съм, че от тази статия няма да се трогнат истинските закоравели побойници у нас, които живеят за конфликта. Ще съм доволен обаче ако повлияе на останалите да не възприемат поведението им за героизъм и да не се стремят да му подражават вербално или физически. Не само, че една грешка може да ти коства живота, а и в наши дни има много по-добри и по-продуктивни начини да утвърдиш мъжката си себестойност.

П.С: ако все пак попаднеш в ситуация, от която няма измъкване, припомни си тези 5 Принципа на Уличния Бой, от сайта на BJJ Източна Европа

Фалшивите Герои на Източноевропейците - Побоя (Част 3)
Reader Rating 1 Vote
%d bloggers like this: