АTTENTION WHORING И ВРЕДАТА ОТ СОЦИАЛНИТЕ МЕДИИ

Attention whoring е явление у съвременните индивиди, при което жаждата за внимание, най-вече (но не задължително) от другия пол, достига особено големи размери, далеч отвъд нормалните човешки потребности за общуване, до степен в която се превръща в самоцел. Както може да се досетите, то е доста по-често срещано у женския пол, основно защото oткакто свят светува, жените биват оценявани главно по външен вид, чрез алгоритми, генетично закодирани у мъжете. Това от своя страна по-често създава предпоставки и стимули у мадамите да търсят внимание (и количествено, и качествено), в стремежа си за превъзходство пред конкуренцията в привличането на подходящи партньори. С развитието на мобилните комуникации, както и преместването на фокуса на обществения живот от традиционните към социалните медии, борбата за внимание се превърна в глобален феномен –преди 10-тина години Ким Кардашиан например вероятно би стигнала максимално до разголени снимки в някое еротично списание, преди да премине в забвение и раперски лукс, докато в наши дни диспропорционално развитият й задник е достатъчно значим, че да влезне в мъжки блог, списван на азбука, за чието съществуване тя едва ли подозира и разположен на 15,000 километра на изток.

С най-сериозен принос за развитието на този феномен определено са медиите, фокусирани върху споделяния на снимки като Facebook & Instagram, но Twitter и напоследък дори 9Gag не отстъпват, макар там attention whoring-а да е по-скоро интелектуален. В резултат, за разлика от миналото, когато за да получат мъжко внимание, на жените им се е налагало или да имат мъж, или да облекат най-хубавата си рокля и да ходят на събития и заведения, докато си намерят такъв, сега няма нужда от нищо такова. Две щраквания с камерата, лека поза, малко филтри и интернет-вниманието вече е насочено върху тях. Валят лайкове, коментари, сърца, покани за срещи от десетки потенциални ухажори и всичко това – най-често без да се налага да напускат топлото легълце и бурканчето с Нутела под него. Освен това, дори в най-смелите и разюздани партита, една жена би привлякла вниманието на едва няколко десетки души, докато онлайн в общи линии граници няма, справка: Инстаграм-акаунтите на 20-тина годишни пичета от цял свят с по между няколкостотин хиляди и няколко милиона followers. Имайки предвид всичко изписано до момента, не е трудно да се досетим какво причинява това на отношенията между половете. За всеки случай обаче съм синтезирал най-осезаемите дефекти в общуването и партньорствата между мъже и жени, в резултат:

• Променя се динамиката в общуването на живо – Общуването онлайн обезкуражава жените да се запознават с мъже отвъд социалния си кръг, тъй като могат да получат 95% от вниманието им и през мрежата, а за останалите 5% буквално могат да си изберат като от по „каталог“ когато и където им е удобно. В резултат – все по-малко жени имат потребност от истински запознанства с мъже, дори по-непривлекателните жени получават солидно внимание, а милиони мъже, отчаяни от липсата на качествен ежедневен контакт с достатъчно мадами, се отдават на безбрачие и полов живот в xHamster-a;
• Конкуренцията за най-красивите жени е по-жестока от всякога – винаги е имало много мераклии за най-готините мадами, както нашето момче Даниел Петканов разбра наскоро, но наред с други модерни феномени като глобализацията и окуражаването на мита за равнопоставеност между половете, показността, която социалните медии позволяват, увеличава броя на потенциалните пишки, кръжащи около мацката на мечтите ти, от„взвод“ на „орда“;
• Критериите към това какво трябва да притежава и може един мъж нарастват неколкократно – докато в миналото е било достатъчно мъжът да има добра професия,за да издържа семейството, сега онлайн е пълно с известни, напомпани милионери в разцвета на силите си и те са критерият за сравнение. Справка – 50 Shades of Grey, където главният герой е сексуално доминантен милиардер с лице и тяло на модел, а женската героиня е невзрачна студентка по литература. Извън сексуалните конотации в историята, чието познаване е в интерес на всеки съвремен мъж, посланието е едно: от както свят светува всяка жена иска до себе си мъж, който си има всичко, но „всичко“ днес е много повече от преди. Неминуемото следствие, че все по-малко мъже биват квалифицирани като интересни и подходящи.
• Връзките между мъже и жени са много по-малко устойчиви – сякаш куп природни фактори като неналичието на биологна основа за моногамията у мъжете (изцяло „социално“ препограмирана), липсата на способност за устойчиво емоционало състояние при жените и разбиването на представите за ролите в традиционното семейство не са достатъчни, че като добавим и ежедневното бомбардиране с привлекателни снимки на другия пол, възможността за 24/7 чат със стотици и хиляди хора и популярността на модерната carpe diem култура, вече имаме сигурна рецепта за предимно краткотрайни афери, основани на външен вид и локация в далеч по-голяма степен от общи интереси, изграждане на емоционална близост и създаване на дълготрайни партньорства и семейства.

Нека статията не ви оставя с впечатлението, че причината за наличието на тези фактори се крие у жените. Повечето от тях са резултат от социални и технологични процеси, протичащи в модерните общества от поне десетилетие а някои и от значително повече (глобализацията, развитието на интернет и smartphone технологиите, социалната държава, еманципацията, феминизма и всичките му подразделения внушаващи равнопоставеност между половете to name a few), които макар и да постигат целите си в определени аспекти, неминуемо оставят объркани огромна част от представителите и на двата пола на индивидуално ниво. От жените се очаква едновременно да имат привлекателна външност, невероятно бурен и вълнуващ личен живот изпълнен с емоции и пътешествия, впечатляваща кариера и образование, да създадат семейство привличайки най-подходящия възможен партньор докато са в пика на своята фертилност между 22-24г. – все неща, които в 21-и век не са лесно постижими дори и последователно, камо ли едновременно. От мъжете се очаква да успеят да бъдат ПОВЕЧЕ от това, но лишени от ролята си на глава на семейството и обезоръжени от същите обществени процеси за тях не остават други опции да привлекат възможно най-добрите партньорки, освен чрез завръщане към първичната си природа – чрез физическа привлекателност и сила, game (огромна част от който е свързан с базови принципи, закодирани в природата ни от праисторически времена – eye contact, физическа ескалация, доминантност) и максимизиране на ресурсите си. Неслучайно, принципът на Парето си действа с пълна сила.

Освен ако по чудо не се завърнем в традиционни патриархални структури, тенденцията дори ще се влошава. Мен лично ме кефи да живея в модерни времена, поради което просто съм приел, че е необходимо да положа усилията, които ще ми помогнат да постигна успехи в сферите от живота ми, които считам за важни. Алтернативата е ясна – моногамна връзка / семейство в най-добрия случай, ниско качество на интимните партньорки в по-лошия или тотално безполов живот на авокадо в най-екстремния.