Prove your humanity: 0   +   9   =  

Годината е 2018 и все повече хора имат желанието, възможностите и куражът да стартират свои собствени бизнес проекти, чрез които да достигнат до потребители/клиенти от цял свят с помощта на Интернет. От една страна, живеем във времена, пълни с безпрецедентни възможности за материално благополучие, от друга – конкуренцията във всички сектори никога не е била по-люта. Поглеждайки личният ми опит последните 18 месеца от дистанцията на времето, намирам безброй примери за неща, които можеше да направя по-добре, ако бях отделил достатъчно време предварително. Понеже не е нужно, всеки индивидуално да си счупи главата в стената, за да знае, че засилката и удар в нея без подготовка вероятно ще доведат до болка, световъртеж и цицина, прилагам синтезирани най-важните уроци от моето (part-time) предприемаческо пътешествие до момента. Списъкът в никакъв случай не е изчерпателен апропо, просто това са нещата, оказали най-голямо влияние върху моите проекти:

Следи Casanova.BG!
I agree to have my personal information transfered to MailChimp ( more information )
Стани част от Casanova.BG и получавай най-новото съдържание от сайта АБСОЛЮТНО БЕЗПЛАТНО.
Без спам. Без излишни глупости. Само стойностни статии по теми, които те вълнуват!
Powered by Optin Forms

1. Стартирането на онлайн бизнес, без отделяне на достатъчно усилия за предварително проучване – понеже всички сме мега нетърпеливи и сме свикнали нещата да ни се сервират супер бързо, понякога се случва да влезем в ново начинание с главата напред, без да знаем много по въпроса. Особено, когато нещо ни запали отвътре, направо нямаме търпение да го видим реализирано и ентусиазмът ни заслепява за важни аспекти, които до голяма степен могат да предопределят (не)успеха на начинанието ни.

Как да бъдеш тъп: Когато стартирах първия си онлайн магазин, не бях точно сигурен какво исках да продавам и затова го направих General. Не си давах сметка, че на практика това означава да се конкурирам с Амазон, само с минуси и никакви реални конкурентни преимущества, освен желание. Има много примери за успешни такива бизнеси апропо, но те най-често поне таргетират един определен пазар или сектор, с продукти, които не се намират лесно (и/или където вероятно все още няма Амазон/eBay). В никакъв случай не е невъзможно, просто е важно да си наясно с този факт поначало и да имаш решения за него, вместо да стигнеш до това заключение след няколко месеца в играта 🙂

Как да не си тъп: Когато за първи път започнах да се интересувам от блокчейн технологии и крипто-валути, в общи линии 3 месеца само поглъщах информация – с часове наред, ежедневно. Дори така, все още нямах идея какво се случва, когато започнах да инвестирам в криптовалути и дигитални активи, но общото познаване на технологията и проектите, в които инвестирах из основи, ме предпази от редица аматьорски грешки, които костват много пари и нерви при първите стъпки в крипто. Също така ми позволи да направя успешни инвестиции, някои от които достигаха до 15х-20х възвращаемост в рамките на кратки периоди от време и да бъда сред пионерите в използването на редица стартиращи платформи, преди да станат масово достъпни, което предостави друг тип конкурентни преимущества.

2. Липса на commitment към проекта – много често се случва да стартираме проекти поради грешните причини или без да сме много уверени в тях.  Не сме сигурни в начинанието или партньорите, не са ни супер интересни, не се виждаме в тях повече от няколко месеца, но просто някой друг ни зарибява, скучно ни е, не сме сигурни какво ни се прави и това е налично и т.н. Докато има редки примери, в които това в крайна сметка завършва с хепиенд, доста по-вероятно е в крайна сметка да не му отделяме достатъчно време и да го оте*ем прекалено рано.  Ако още в началото на проекта не те тегли много към него, вероятно има причина това да е така. В наши дни или си 110% вътре, или изобщо те няма на картата.

Какво става, когато не си отдаден: Преди години мой близък приятел ми предложи да инвестирам в заведение. Тогава бях малко на професионален и житейски кръстопът и взех решението да се включа без много да му мисля. Когато започнах да навлизам в повече детайли обаче, виждах все повече неща, които не ми харесваха – самият бар не беше мой тип, имаше сериозни разногласия в екипа, бизнес-моделът не беше в унисон с представите ми за мащабно начинание и т.н. В крайна сметка не положих особено големи усилия за развитието на бизнеса и се дистанцирах все повече от управлението му. Не изгубих инвестицията си единствено поради щедростта на съдружника ми (нещо, което в 99.9% от случаите няма да имате късмета да ви се случи)

Какво става, когато си отдаден: като цяло, дори да си изцяло вътре в проекта, успехът ти никога не е гарантиран и зависи от множество други фактори. Този обаче е структуроопределящ и без него останалите фактори не биха имали значение. Общото между всички хора изградили успешен бизнес модел, които познавам, е умението/желанието им да му се посветят напълно за колкото време е нужно той да достигне до нивото, от което може само да бъде поддържан. Независимо дали става дума за дигитална агенция, call center или онлайн магазин за домашни любимци, правилото е универсално вярно и важи в пълна сила за всичко – тренировки, умения с жените, придобиване на нови професионални умения, учене на езици, програмиране и т.н.

3. Правенето всичко сам – много често, когато стартираш нов проект, в началото се налага да изпълняваш множество роли – ти си и стратег, и маркетър, и специалист по разплащанията, и дизайнер, и още 100 неща. В зависимост от бизнеса, който си избрал, някои от тези умения ще бъдат значително по-важни за сметка на други, но рано или късно ще ти се наложи някой да свърши и нещата, с които не се справяш добре или не са ти интересни. Тогава е много важно да намериш човек/хора, с които да работиш добре в екип и които да допълват и доразвиват слабите ти страни. Има много примери за успешни соло-предприемачи в наши дни, но като цяло ако имаш големи амбиции, винаги ще си по-силен с правилните хора около теб, отколкото опитвайки се да жонглираш с резачки, докато попиваш лигавника на хлапетата и разхождаш кучетата.

Как да си тъп: един от първите ми проекти изискваше умения по дизайн и визуална креативност – сфери, които за мен са тъмна Индия. Въпреки това, реших, че просто ще опитам да направя нещо сам, к’вото и да е, преди да премина към следващото ниво, на което можеше да прилагам уменията, в които се чувствам по-уверен. Крайният резултат беше, че дизайните и на сайта, и на рекламните ми материали бяха грозни, несиметрични, цветово и шрифтово несъответстващи и като цяло крещящи “бате, тука има нещо гнило”. Всичките пари и усилия, които бях хвърлил в маркетинг генерираха много малко пари, точно поради причината, че не се бях постарал с дизайните. Отделно, направата на що-годе приемливи дизайни понякога отнемаше часове, които можеше да отделям за нещо, което ми се отдава повече.

Как да не си тъп: следващият път, когато започнах нов проект, партньорът ми беше дизайнер по професия. Всички лога, шрифтове и рекламни материали си съответстваха, целият user experience беше адекватен и на desktop, и на мобилна версия, снимките и дизайните в социалните медии бяха с високо качество и брандът изглеждаше Premium, което позволи генерирането на значително повече приходи с горе-долу същия бюджет за реклама. Отделно, това че имах стабилен човек, който се занимава с нещата, които на мен ми куцат, ми позволи да отделям значително повече време на нещата, които на мен ми вървят повече, което пък доведе до още добавена стойност за продукта.

4. Краткосрочно мислене –  характерна черта за много хора от нашето поколение е неумението и нежеланието да мислим в дългосрочен план, а източноевропейската жилка пък го усилва в магнитуд. Проблемът е, че почти всичко в живота, което създава достатъчно стойност и си заслужава времето, в общи линии не става в рамките на няколко дни, седмици или месеца. Когато си кажеш “бате тука да почнем нещо, да направим кинти за 2-3 месеца, па после ше видиме”, то почти със сигурност това е менталната граница, която си поставил за успеха на проекта. Положителното е, че преследването на целите в краткосрочен план те подтикват към действие, но изграждането на успешен бизнес проект е маратон, а не спринт.

Как да си тъп: друг проект, който стартирах беше свързан с определно спортно събитие, продължаващо около месец. Поради тази причина беше абсолютно ясно, че каквито и резултати да пожъна в рамките на това време, след края на събитието бизнес моделът ми ще трябва да разчита на нещо друго. Упорито избягвах отговора на въпроса какво е това “друго” и се фокусирах единствено и само върху потенциала на краткосрочните цели. Е, както може да се очаква, интересът умря дори преди ивента да е свършил и понеже все още нямах отговор на въпроса как да го поддържам след това, много скоро същата участ сполетя и бизнес проекта.

Как да не си тъп: доста труден отговор, но дебелите книги учат, че начинанията ни трябва да имат смисъл, визия и мисия, които да отговаря на нашите вътрешни ценности, така че да можем да се обвържем с тях дългосрочно, без особено много да ни интересува турболенцията в short-term-a. Настоящият сайт е пример за такъв проект за мен, поради което нямам съмнения, че рано или късно под една или друга форма той ще изпълни предназначението си.

 

Следва продължение…

Пътеводител на Начинаещите Онлайн Предприемачи (Част 1)
Reader Rating 1 Vote
%d bloggers like this: