Формиране на Навици с Група За Развитие

Постоянният стремеж към промяна към по-добро е един от добре познатите начини за развитие и самоусъвършенстване. Не съм сигурен дали в България тези думи все още се считат за “мръсни” – със сигурност беше така допреди 10-тина години, но ако искаш да бъдеш успешен в наши дни трябва да успееш на първо време да станеш господар над себе си. До голяма степен това означава да държиш под контрол слабостите си, докато непрекъснато развиваш силните си страни.

Има хора, на които това им идва отвътре – те нямат система или не изпитват нуждата от такава. Успяват директно да настроят съзнанието и действията си на нова честота и сякаш всичко им идва отръки. Не познавам много такива хора, само съм чувал (и предполагам) за съществуването им. Това обаче, което съм виждал с очите и опита си, е умението да бъдат постигани резултати, благодарение на постоянство и себеотдаденост.

Тъй като за целите, които си поставих в началото на годината като първи стъпки към дългосрочното ми развитие, имах нужда до голяма степен да препрограмирам дадена част от съзнанието ми и да формирам изцяло нови навици и пътеки за вземане на решения, аз също имах нужда от система. Тази система се появи под формата на Accountability група (не съм сигурен дали има точен превод на български, затова ще я нарека Група за Развитие), която в най-общи линии представлява група от хора, които си помагат в развитието си в живота – в бизнеса, спорта, връзките, жените, съня, храненето или определени проекти. Всеки член на групата поставя цели за себе си в зависимост от моментните си приоритети, oписва ги в договор и определя начини за проследяването им, а останалите контролират прогреса му и го подпомагат със съвети.

Важно е групата да има своите правила, които всички членове да уважават и спазват, за да получат максимален ефект от участието си в нея. Част от правилата включват система за “наказания/санкции” – когато не успееш да постигнеш целите, които сам си поставил за даден период, които могат да бъдат както финансови (определена сума пари, платими на останалите членове), така и нефинансови (някакво друго последствие – прим. по 10 лицеви опори за всяка непостигната цел и тн). Също е ключово да се уточни отчетният период – най-добре да бъде на седмични начала, в един и същи ден от седмицата, така че всеки да следи прогреса си по едно и също време.

Има няколко основни плюса на участието в подобни групи за развитие, спрямо това човек сам да се опита да се бута към целите си:

• финансовите (или друг тип) санкции, които трябва да изтърпиш пред останалите обикновено са солиден мотиватор, който не можеш да си наложиш сам. Няма как да се самоглобиш, освен ако не изгориш парите, което си е живо прахосничество, нали. Има причина за  “разделение на властите” в държавното управление и той е, че не може изпълнителят на дадена задача да бъде същият като контролиращия го орган, тъй като това създава конфликт на интереси, който влошава качеството на поставената задача. Ако парите са кът или пък прекалено много, за да имат значение, тогава може да си определите други санкции – физически наказания или публични полу-унижения вършат също добра работа. Все пак, при равни други условия, най-добре работи финансовата глоба. Относно размерът на санкцията – хем трябва да е достатъчно голяма, че всяко индивидуално наказание да те кара да се замислиш, преди да го нарушиш, хем да е достатъчно малка, така че да можеш да си позволиш да я плащаш напълно всяка седмица, в която кривнеш от пътеката, без да се разориш. Нещо от типа на 5-10лв. на наказание биха свършили работа на повечето хора със средни доходи у нас, като е важно да се отбележи, че те са дължими на всеки член на групата. Така, ако се издъниш и в групата има още трима души, трябва да платиш размера на глобата на всеки от тях;
• срамът от неумението да постигнеш целите си / стремеж да се докажеш – това е елемент, който аз значително подценявах в началото. Но когато си в група с хора, всеки от които е посветен на успеха в начинанията си и в която се срещате редовно, особено ако имаш състезателна нотка в характера си, някак не ти се иска ти да си човека, който се дъни постоянно и не успява да постигне целите, които сам си е заложил. Започва наистина да изглежда по-лесно просто да си свършиш задачите като хората, вместо да трябва след това да обясниш, че си зле в приоретизирането, time management-a и като цяло не умееш да взимаш правилните решения, когато трябва.

Усещането, че някой следи прогреса и начина ти на вземане на решения на ежедневни начала може да бъде меко казано…странно в началото. Колкото и абсурдно да е, понякога може да ти се струва, че правиш дадени действия или промени, само за да си изпълниш договора с Групата ти за развитие, което при всички положение е по-окей, отколкото да не ги направиш изобщо. Обикновено след няколко седмици или месеца, постепенно голяма част от навиците, които си правил “по задължение” вече ти се струват най-нормалното нещо на света – те са станали част от ежедневието ти, не ти костват допълнителни усилия и почти не мислиш за това, че трябва да се отчиташ върху тях пред някого. Най-важният човек, пред когото следва да се отчиташ е пред самият себе си. Просто невинаги най-прекият път може да бъде последван веднага – понякога досущ като в компютърните игри, трябва да минеш по непряка криволичеща пътека, преди да го “отключиш”. Но в същата метафора, рядко има друг начин, по който да успееш да продължиш напред.

Не мога да преценя дали Accountability групата е подходящ формат за всеки, нито мога да кажа, че ще работи универсално. Болшинството от хората около мен бяха убедени, че съм превъртял, но когато 6 месеца по-късно вече не пушех цигари, почти не пиех алкохол, възстанових съня си, успях да стартирам 2 бизнес проекта от нулата, подобрих значително Муай Тай формата си, редуцирах времето “върху iPhone-a” и оптимизирах още редица по-малки и по-големи части от ежедневието ми, определено мога да кажа, че за мен тя имаше структуроопределящо (имаше такава салата в О!Шипка едно време) значение за подобряване качеството на живота ми и полагане на основните за качване на следващата стъпка. При всички положения е алтернативна техника, която превръща изграждането на полезни навици в игра със състезателен елемент, което за мен поне свърши по-добра работа в повечето направления.

За финал не мога да не спомена колко е важно да си 100% честен в измерванията си по време на периода. В зависимост от поставените цели е възможно някои от тях да не бъдат лесно измерени в твоя контекст или измерването да е изцяло контролирано от теб. Първо, старай се не повече от 20% от целите ти да бъдат такива, в които да имаш контрол върху резултатите. В човешката природа е да се опиташ да послъжеш, особено когато на пангара са пари и репутация. Второ – помни, че дори и да изментиш другите, този договор е главно договор между теб И ТЕБ. С други думи, дори да измамиш нещо от седмица до седмица, в дългосрочен план ти няма да си по-близко до постигане на целите си, което като цяло обезмисля участието ти в подобна група. Само би изгубил своето време и това на останалите, които са отделили от времето си, за да контролират, че се справяш със задачите си.

За финал – ако се чудиш как би изглеждал един примерен договор в Група за Развитие, можеш да погледнеш една леко модифицирана версия на моят априлски контракт тук.