CasanovaЕдин от най-близките ми приятели, успешен бизнесмен и натурален Казанова наскоро постави въпроса как е възможно жените да имат толкова високи претенции, без да предлагат нищо в замяна. Този въпрос се среща все по-често в наши дни и ако се съди по по-технологично развитите страни, в България даже все още сме значително облагодателствани. Най-общо факторите влияещи на женските изисквания в наши дни са три:
- биологично заложеният им стремеж към намиране на най-добрия възможен партньор за реализиране на генетичния си потенциал, датиращ от праисторически времена (хипергамия),
- популяризирането на всички възможни социални медии, чрез които имаме ежедневен достъп до всички подробности от животите на (буквално) милиарди човеци, което е абсолютно безпрецедентен етап в историята на човечеството, спрямо дори едно-две десетилетия назад, когато се чакаше по 2 седмици във вестниците да дойдат снимките от медения месец на някоя кралска особа;
- изместване на традиционните семейни ценности от комерсиално-прогресивни такива. Създаването на семейство, дом и отглеждане на потомство някак вече се явяват второстепенни спрямо фактори като богатство, слава, влияние или друг вид локално обособена значимост. Особено голямо внимание това оказва на жените.
Хипергамията сама по себе си съществува под различни проявления още от първите човеци насам. Ловците и алфа-мъжкарите на племето избират първи жените, а индивидите от женски пол всячески се стремят да заченат от тях, за да могат да осигурят възможно най-здравата следваща генерация. Вероятно именно благодарение на тази заложена селективност човечеството е успяло да оцелее в свръх-суровите пещерни времена, пълни с всякакъв вид опасности. В по-модерни, но все още предтехнологични времена, тя все още е обособена локално – да се хване шефа в офиса, да се хване комшията с най-хубавата усмивка (и лъсната Жигула) и така нататък – цели, които са и в пряк и в преносен смисъл са близки до жената, в смисъл че са пред погледа й и в нейния пощенски код. Конкуренцията с други жени е в общи линии ограничена горе-долу от същите фактори. Да, имало е вестници и списания, но за болшинството от хората преди 90’те години в България (че и в първото десетилетие на демокрация у нас), тези медии са предимно пропагадни машини и рядко показват хора, с които те могат да се асоциират подсъзнателно. Дори когато на фокус са героите на деня – актьори, певици, творци, те някак са по-скоро “хора от вестниците” и сякаш не съществуват в истинския живот. Свикнали сме да ги гледаме в различни роли по телевизора и до там.
Социалните медии направо взривиха всичко това и промениха светоусещането за цялото millennial поколение. Изведнъж невероятно красиви, богати, успешни хора те заливат от всички страни и по всички канали. Най-лошото е, че дори не си чувал за тях, а те изглежда да живеят много по-пълноценен живот от теб – благодарение на различните интернет-медии имаш буквално 24/7 достъп до живота на други хора и докато за мъжете масово това представлява минимален интерес и е разглеждано по-скоро с насмешка, то е направо като стероид за женската хипергамия. Вече шефа в офиса и комшията са просто шкембести и космати подобия на хипер-успешните нацепени милиардери от Интернет и предишния им статут на “добра партия” е разбит тотално на пух и прах. В комбинация с поп-културни феномени като Пепеляшка (слугинята, хващаща принц) и 50 Shades of Grеy (невзрачна студентка ставаща секс-робиня на милиардер), посланието е абсолютно ясно – колкото и да е посредствена, невзрачна и обикновена една жена, Интернет й казва, че тя заслужава само най-доброто.
По-големият проблем идва и от промяна начина на общуване – свалките на живо вече почти не съществуват, тъй като мащаба на потенциални партньори, който може да бъде достигнат онлайн, е абсолютно несравним. Това означава както повече възможности за мъжете да “свалят” с емоджита множество жени едновременно, но е също така и източник на неограничено внимание за жените Повече по въпроса има в тази статия “attention whoring”, но в най-общи линии, човешкият мозък не прави особена разлика между оффлайн и онлайн “харесванията”, което от своя страна изкривява действителността, в която живеем. Съответно, дамите като билогично по-ценния пол трябва да са изключително здраво стъпили на земята, за да устоят на изкушението да гребат от псевдо-извора на ендорфини, наречен “онлайн общуване”.
В резюме, в наши дни жените от една страна имат денонощен достъп до живота на топ потенциалните партньори не просто в техния квартал, а на цялата шибана планета, а от друга -имат възможността да получават тонове внимание от непознати, без да полагат някакви специални усилия. Повече от ясно е, че това е рецепта за катастрофа. Комбинацията от тези два “ефекта” на Facebook, Instagram, Youtube, Twitter, SnapChat и к’вото още дойде в бъдеще на практика тотално замени отношенията между мъже и жени, в правопропорционална зависимост от това колко hi-tech е обществото, в което живеят и направи връзките между половете крайно неустойчиви. Африканците, бурките и индийците нямат такива проблеми и поради тая причина се множат с темповете на Duracell зайци, докато “развития” свят си слага по 10 филтъра с кучешки ушички на ден, но т’ва е друга тема.
До момента разгледахме два фактора, влияещи върху нереалистичността на женските изисквания и динамиката на отношенията между половете в наши дни – най-общо, един биологично заложен и един технологичен. Принципно обаче, нито един от двата не би имал значение, ако динамиката на обществените отношения в дадена макросреда (квартал, село, град, държава, континент и тн) е регулирана по начин, който стимулира представянето на семейния живот като висша ценност. В миналото това в общи линии е била комбинирана роля на националната държава и църквата – две институции, които в крайна сметка се дискредитираха до степен, до която болшинството от хората нямат желание да слуша предписанията им. Това оставя определянето на ценностната система да се случва на индивидуално ниво – за всеки отделен човек (или в най-добрия случай, за всяка отделна семейна среда). В резултат съзнателно или не, човеците се отдават на преследване на илюзорни цели като богатство, популярност, обществено влияние и други преобладаващо егоистични цели. За мъжете обаче на практика това не представлява особена промяна – от древни времена ние сме свикнали да се конкурираме и стремим към постигане на материални цели, даващи ни достъп до ресурси, които чрез жените ни да бъдет предадени на следващото поколение от “наши” хора – независимо дали това е семейство, племе, етнос, полис, град или държава.
Разликата е, че за първи път в историята на човечеството, модерните общества дават “задна” от стимулирането на ЖЕНИТЕ да изпълняват ролята, която са изпълнявали от хилядолетия. Без да се фокусирам върху всички абсурдни течения направили това възможно (еманципация, феминизъм, мит за равенство между половете и тн) само ще отбележа, че до преди 20-30 години образът на идеалната жена е на перфектна домакиня и съпруга, изпълняваща своята пълноценна роля в отглеждането на следващото поколение, докато мъжът събира ресурсите. Това партньорство, в което всяка страна е фокусирана върху силните си страни се среща все по-рядко в следващите поколения – на Запад е пълно с бездетни кариеристки, гонещи 40-те и оплакващи се от липсата на качествени мъже. В България все още се намират достатъчно жени със семейни ценности, мислене и умения, но за всеки страничен наблюдател е ясно, че Западните тенденции пристигат у нас с 5-10г. закъснение.
С други думи, в наши дни всички вътрешни и външни предпоставки правят отношенията между мъжете и жените доста трудни, а създаването на семейство е оставено на индивидуалните умения на партньорите да погледнат отвъд тези предпоставки и да създадат система, която да благоприятства децата им.