visionhack1. Такова нещо като отхвърляне не съществува. При опит за социализация с нов човек се случва един от възможни два варианта:
– Заради стеснителност и страх не си успял да изразиш себе си по автентичен и спокоен начин. Човекът отсреща отхвърля комуникационното ти умение, а не това кой си зад думите. Той не е имал време да те опознае и за това няма неговата реакция не е коментар върху твоята идентичност. В този случай е въпрос на време да си подобриш комуникационните умения чрез практикуване
– Ако те е опознал, но е решил, че не иска да комуникира с теб, трябва да се радваш. В този случай вие не си пасването като хора поради различна ценностна система и той ти спестява време да прекараш с грешния човек в живота ти.
2. Внимавай къде се намира твоя фокус – допринасяш за атмосферата или очакваш да получиш
– Повече хора действат без да се усещат с подсъзнателната настройка „Какво да направя/каже, за да ме хареса другия човек“. Тази вътрешна стойка комуникира, че ти искаш нещо от другия човек и насочваш действията си към това да спечелиш неговото внимание.
– В комуникацията едва 10-15% са думите, около 30% езика на тялото и останалото е твоята енергия/чувства/харизма. Това, което ти чувстваш ще бъде усетено от другия човек.
– Фокусирай се върху твоето лично щастие и ти да се забавляваш. Така, когато говориш ти ще допринасяш, защото даваш и на себе си и на другите някаква стойност. Това ще привлече другите хора да искат да комуникират с теб. Все пак хората помнят повече как си ги накарал да се чувстват покрай теб и по-малко какво си им казал.
3. Много е важно да имаш система, която да ти следи активността
– Когато аз развивах моите социални умения започнах да ходя на минимум 2 социални събития всяка седмица. Случвало ми се е да е зима, да нямам енергия и да нямам с кого да изляза, но въпреки това го правя. Излизам сам, запознавам се с хора и създавам приятелства
– Да излизаш сам е най-ефективния и бърз начин да развиваш социалните си умения. Тогава нямаш избора да стоиш в комфортната зона при твоите приятели. Да стоиш сам със себе си е най-страшното и най-освобождаващото нещо, което можеш да направиш. Въпрос на време е да се издразниш на себе си, че не взимаш действие и да счупиш оковите
– Чрез интернет имаме достъп до много хора. Най-лесното нещо е в групи като тази, където ни свързват общи интереси, да заговорим някого, защото ни е харесала негова публикация или коментар. Дори можеш да имаш квота всяка седмица с колко хора си се опитвал да започнеш разговор.
4. Важно е правилното поставяне на целите
– В началото за всяко едно нещо е нужно трупане на опит докато се развие дадено умение. За това е важно самата цел да е структурирана по такъв начин, че нейното изпълнение да зависи изцяло от теб, а не от външни фактори.
Грешна цел: Да се сприятеля с 3-ма нови човека
Правилна цел: Да заговоря 3-ма нови човека
По този начин дори да си начинаещ няма да се обезкуражиш, защото постигането на целта зависи изцяло от твоето решение. Така ще е въпрос на време да развиеш умението.
5. Трябва да си брутално честен със себе си относно твоето развитие
– Ако мрънкането помагаше всички на света щяха да го препоръчват
– Ако твърде много се фокусираш колко е нечестен света и хората, това ще ти пречи да виждаш нещата, които са под твоя контрол
– След опит за социален контакт може да анализираш разговора.Напиши 3 неща, които направи добре и 3 неща, които може да подобриш. Така затвърждаваш положителното поведение и развиваш поглед върху слепите си петна.
6. Нужно е време и практика
– Ако тренираш във фитнеса ще е нереалистично да очакваш невероятни резултати за 2 месеца. Така и с развитието на социални умения. Няма как бързо да изкорениш модели на поведение градени с години
– Ако не си се социализирал много време, първия един месец е само за влизане обратно във форма и стопяване на притеснението
– Ако чакаш да бъдеш готов ще си останеш с чакането. Притеснението има психологична защитна функция. То се опитва да намали потенциални последствия в опасна ситуация като ни кара предварително да мислим за стратегия. Проблемът е че в социалните умения стратегиите ни намаляват самочувствието колкото и странно да звучи. Това се случва, защото започваме да разчитаме на самата стратегия, вместо да градим увереност, че самите ние сме достатъчни. Самоувереността идва от доверието в нас самите, че можем да се справим във всяка ситуация дори да сме неподготвени плюс положителната нагласа, че никой няма да ни изяде и че нещата ще се подредят в наша полза.
Ако искаш да ти изготвиме индивидуален план за твоето развитие спрямо конкретните ти проблеми ни пиши